Новини

Заразяването с тения става в най-често в детска възраст

В детската възраст заболяванията, причинени от вътрешни паразити каквито са глистите, остриците и различните тении се срещат по-често. Причина за това е, че при малките деца все още хигиенните навици не са достатъчно добре изградени и играейки те слагат всичко, което им попадне в устата си. Заразяването с вътрешни паразити стои в основата на много клинични симптоми. Сред най-често наблюдаваните са тези на гастроентероколитите, алергиите, фебрилни състояния, анемии, хеморагинчна предразположеност, неврози и др.



Причинителите на тези заболявания са многообразни, както и начините за заразяване, протичането и лечението на болестта.



Една от най-широко разпространените паразитози е echinococcus granulosus или по-популярна като кучешка тения. Кучешката тения, се отнася към плоските червеи, като размерите и най-често са около 3-4 мм.



При заразяване с кучешка тения, човекът се явявя междинен гостоприемник, а крайните са най-вече кучета, а също така, макар и значително-по рядко вълци, чакали и др.



Заразяването на човек с ехинококи става в най-често в детска възраст.Специалистите по паразитология съобщават че в България се наблюдава се значително по-висока честота на заболяването в сравнение с другите европейски държави. Като основен фактор за това се определя големият брой бездомни кучета, които са източник на яйцата на тенията.



Чрез фекалиите на животното, яйцата се разпръскват във външната среда.



Яйцата на тенията са много издръжливи и могат да преживеят в състояние на летаргия месеци и дори години. Човек може да се зарази с тения по храносмилателен или аерогенен път. Храносмилателният път може да е директен или индиректен, чрез замърсена храна или вода.


За аерогенен път се приема вдишването на прах, съдържащ яйца на кучешка тения.
При попадане в организма на човек т.нар. онкосфери се освобождават от обвивките си. Посредством кукичките си те проникват през стената на тънкото черво в кръвоносните съдове. Попадайки във венозната система и носени от кръвния поток, те достигат доразлични органи.




При попадане на онкосферите в органите, започва формирането на бавно растяща киста, притежаваща трислойна капсула. Най-външният слой на капсулата е резултат от реакцията на организма към 'чуждото тяло', а най-вътрешната притежава герминативни свойства - от нея се образуват зародишите.




Често в организма има повече от една киста. При неуспешни опити за отстраняването им, може да се пробие защитната капсула и това да доведе до попадането на голямо количество зародиши в организма. Всеки от тях става източник на нова киста и състоянието значително се усложнява. Често наблюдавани усложнения освен перфорацията е възпалителната реакция.




Дълго време след попадането в организма на междинния гостоприемник, кистата не предизвиква клинична симптоматика. Тя притежава известно алергизиращо и токсично въздействие, причиняващи неприятни симптоми като главоболие, потиснат апетит, общо неразположение, сърбежи, уртикариални обриви. Лекарите успокояват, че случаите на тежки алергични реакции са редки.
Поради липса на характерна симптоматика, заболяването се диагностицира трудно сама по себе си. Обикновено се открива във връзка със симптоми от притискане на околни органи. Най-честите локализации са белодробната, чернодробната и тази в главния мозък.




При белодробната е възможно и спонтанно излекуване - при перфорирането и изхвърлянето на съдържанието по бронхиален път. За диагнозта основно значение имат серологичните изследвания и изобразителните методи .




При по-малки кисти е възможно медикаментозно лечение, приложено по схема. Радикалното разрешение при по-големите формации е оперативното им отстраняване, съпроводено от противорецидивен лекарстен курс.

Назад към новините