Агресия

Агресивността е едно от явленията, за които се дискутира по различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за неопределените граници на явлението е тази, че в неговият житейски смисъл се влагат множество значения – като се започне от деструктивното поведение на престъпника, етническата вражда и физическото насилие и се стигне до проявите на кариеризъм, хулиганските постъпки, заплахите, обидите, подигравките, детските караници.
Агресията е свързана с отстояване на собствени права и нужди по враждебен начин. Когато сме агресивни се опитваме да удовлетворим потребностите си чрез пренебрежение, надделяване, унижение, незачитане на другите. Агресията може да се изрази в различни форми – от иронични намеци до физическо насилие. Тя бива пряка – чрез физическа сила или вербална – чрез думи. Агресията бива – инициативна агресора се явява подстрекател, отбранителна / защитна/ реакция на друга агресия, автоагресия – обекта на агресия е самият себе си. Според теориите на психолозите агресията бива вродена или придобита – т.е. наблюдавана в заобикалящата среда – телевизия, видеоигри, агресия от родителите.

Причини за агресия могат да бъдат враждебните действия на другите към нас, емоциите, които изпитваме – ако изпитваната емоция е гняв – ние сме склонни да отговорим враждебно, по-слабите психически хора са по-склонни към агресия, предметите свързани с агресия могат да ни подтикнат към нея.

Полови и възрастови особености при проявите на агресия –
В детската градина склонните към агресивност деца, стават по сдържани, когато се сблъскат със силна ответна реакция. Децата с по-ниска степен на агресия започват да се държат агресивно когато разберат, че бързата ответна реакция може да ги предпази от бъдещи нападения. Психолози установяват, че 80% от агресивните актове водят до успех. 11 годишни момчета показват по-голяма физическа агресия от момичетата, 11 годишните момичета показват по-голяма склонност към вербална агресия, отколкото момчетата. Резултатите показват по-голяма тенденция да се взаимодейства с лица от същия пол, отколкото с лица от противоположния пол.

Причините, поради които тийнейджърите проявяват агресия са различни.
- На преден план излизат емоционалните проблеми, особено със започването на пубертета, когато за всяко нещо подрастващите реагират бурно, гневно, агресивно. В основата на агресията стои неумението и липсата на опит у хората да реагират по друг начин. От друга страна агресията е израз на слабост – тя компенсира някой дефицити при тийнейджърите, като например нерешени прояви, различни комплекси или чувство за страх.
Друга причина за проява на агресия е желанието за подражание. Тийнейджърите обичат да бъдат в света на фантазиите и забавленията. Те се възхищават от известни личности, музиканти, спортисти, и се стремят да приличат на своя идол. Без да си дават сметка, че техният кумир не винаги постъпва правилно. Стремежът към извършване на забранени неща също води до агресия. Обикновено се започва с дребни нарушения и ако те не бъдат разкрити се действа по-дръзко. Това за много тийнейджърите е предизвикателство, което ги прави герой в собствените им очи, така и в очите на другите.

Агресията се поражда и от извършената преди това агресия – когато тийнейджърът е бил жертва. Един вид отмъщение, да не остане длъжен на насилника. Но това не решава проблема, защото в повечето случаи се въвличат и други хора, които могат също да пострадат.

Причина за агресия може да бъде скуката и отегчението при тийнейджърите. Често именно в пубертета се променят интересите или те. И за да се разнообразят депресивните и апатични на пръв поглед, тийнейджърите са склонни да прибягват до различни форми на агресия. Често казват, че всичко е започнало на шега.

Употребата на алкохол и наркотици от тийнейджърите променят техния начин на мислене, чувствителността и поведението. Някой от тях стават агресивни и опасни, след употреба дори на малки количества. А всекидневното им приемане може да се превърне в навик, наречен пристрастяване. От своя страна невъзможността да бъдат закупени в даден момент също може да стане причина за нарушаване на законите и проява на агресия. Не са редки случаите на сексуална злоупотреба именно след приемането на алкохол и наркотици.

Фактори, влияещи върху проявите на агресивно поведение
Влияние на семейната среда – от значение е дали в семейството има прояви на агресия, общата психическа атмосфера и прилаганите възпитателни методи. Ако в методите на възпитание доминират суровите наказания, особено телесните, се създават условия за отчуждаване на децата от родителите и се формира склонност за агресивно държание на децата към други деца.  Проявата на претенции към децата е една от най-големите трудности при възпитанието. Типична грешка е например неумението на родителите да се съобразяват с възрастовите изменения с детската психика като налагат модели от преходни възрастови етапи. А това води до различни форми на негативизъм у детето. Наказанието трябва да засяга само провинението на детето, а не неговата личност.
Училище – когато по линията на взаимоотношението учител – учени възникнат проблеми, неразбиране те често се пренасят във взаимоотношенията между учениците. Например при проява на агресивността или несправедливост от учителя в доста случаи се наблюдава повторение на това поведение от децата в сферата на общуването им с другите. Действията на учителя могат да стимулират децата в дейностите им, но могат и да ги отблъснат и да предизвикат негативни реакции.

Справяне с агресията
Наказание на агресивната личност и на агресивни модели, и награждаването на алтернативни модели на поведение като средства за намаляване на агресивността.
Наказанието може да бъде ефективно, ако се използва разумно. Суровото наказание може да доведе до ответна агресия.

Ролята на възпитанието, самовъзпитанието и емпатията за намаляване на агресивността
Съществено значение за преодоляване на агресия има възпитанието и самовъзпитанието на личността. То се постига  чрез стремежа да се избягват преживяванията на омраза към другите, като не трябва да се допускат чести и дълготрайни състояния на потиснатост, на стресове.
Културата, на поведението, хуманизирането на взаимоотношенията имат важно значение в процеса на възпитание и самовъзпитание. Важна е емпатията между хората – това е способността да съпреживяваш чувствата на другия, да вникнеш в неговата гледна точка.
За да се справим с агресията трябва да се започне с преосмисляне на нейното значение: ако агресивността се възприема като поведение за постигане на цел в разрешаването на проблеми, тогава човек не би се променил, но ако се приема като недостойно поведение, нараняващо другия, тогава агресията би могла да се промени чрез:
- заместване на агресивното поведение с неагресивно
- враждебността в поведението на другите се замества с доброжелателност
- чрез емпатия /съпреживяване/